Sacharof Sofronios

Роден е в Москва през 1896 г. Учи в Държавното училище за изящни изкуства в родния си град и с голяма страст се занимава с живопис. През 1921 г. напуска Русия и посещава Италия и Германия, като в крайна сметка се установява във Франция през 1922 г., където представя своите произведения на големи художествени изложби. През 1925 г. се записва в Богословския институт „Св. Сергий“ в Париж, но скоро го напуска и заминава за Света Гора. Живее в Светия манастир „Св. Пантелеймон“, където среща своя духовен старец, бъдещия светец Силуан. Тази среща, както самият той споменава, е най-значимото събитие в живота му и дълбоко повлиява последващия му път. След успението на светеца Силуан, старецът Софроний се оттегля в пустинята на Света Гора, където служи като духовен отец. Поради здравословни причини, трябва да се премести в Карея и да живее в Скита на Св. Андрей като зависим брат на Светия Велик манастир Ватопед. През 1947 г. заминава за Париж, за да публикува писанията, поверени му от неговия старец малко преди смъртта му. През 1959 г. основава Патриаршеския и ставропигиален манастир „Св. Йоан Кръстител“ в Есекс, Англия, където остава до смъртта си на 11 юли 1993 г. Старецът Софроний оставя след себе си богато писмено наследство. Основните му произведения включват: „Свети Силуан Атонски“, „Ще Го видим такъв, какъвто е“, „За молитвата“, „Аскетизъм и богословие“ и „Борба за познание на Бога“. Книгите му първоначално са написани на руски, но скоро са преведени на много други езици, включително гръцки, английски, френски, немски, арабски, италиански, сръбски, шведски, румънски и други. Старецът Софроний е значима фигура в православното богословие и живот. Описван е като „богослов на ипостасния принцип“ и „богослов на несътворената светлина“