Pierre Bourdieu

Пиер Бурдийо (1930-2002): Той изучава философия в Ecole Normale Supérieure в Париж. През 1964 г. става директор на изследванията в Ecole des Hautes Etudes en Sciences Sociales, където през 1968 г. основава Центъра за европейска социология. Същата година става директор на серията Le Sens Commun в издателство Minuit, а през 1975 г. основава и ръководи списанието Actes de la recherche en sciences sociales. От 1981 г. заема катедрата по социология в Collège de France. През 1989 г. основава и ръководи европейското книжно списание "Liber", през 1997 г. серията "Liber" в издателство Seuil, а през 1996 г. издателската къща Raisons d’Agir. Неговото над четиридесетгодишно международно научно присъствие създаде огромно количество емпирични и теоретични изследвания, които, преведени в повечето страни по света, вдъхновиха значителен брой изследвания във всички научни области. Най-превежданият учен от края на двадесети век, мислител с глобално признание, чието творчество бележи дискусията на идеи в нашия век, Бурдийо беше също така борбен интелектуалец, ангажиран с най-важните въпроси на нашето време. Неговите книги, включително - сред много други - "Les héritiers" (Minuit 1964), "L’amour de l’art" (Minuit 1966), "Le métier de sociologue" (Mouton-Bordas 1968), "La reproduction" (в сътрудничество с J.-C. Passeron, Minuit 1970), "La distinction" (Minuit 1979), "Le sens pratique" (Minuit 1980), "Ce que parler veut dire" (Fayard 1982), "Homo academicus" (Minuit 1984), "L’ontologie politique de Martin Heidegger" (Minuit 1988), "La noblesse d’Etat" (Minuit 1989), "Les règles de l’art" (Seuil 1992), "La misère du monde" (Seuil 1993), "Raisons pratiques" (Seuil 1994), "Méditations pascaliennes" (Seuil 1997), "La domination masculine" (Seuil 1998), "Les structures sociales de l’économie" (Seuil 2000), са фундаментални произведения и отправни точки в историята на социологическата мисъл. На гръцки са публикувани следните негови произведения: "Μικρόκοσμοι: τρεις μελέτες πεδίου" (Delfini 1992), "Οι κληρονόμοι: οι φοιτητές και η κουλτούρα τους" (в сътрудничество с J.-C. Passeron, Kardamitsa 1993), "Κείμενα κοινωνιολογίας" (1-во изд. Delfini 1994, 2-ро изд. Stachi 1999), "Η ανδρική κυριαρχία" (1-во изд. Delfini 1996, 2-ро изд. Stachi 1999, 3-то изд., нов превод, Patakis 2007), "Για την τηλεόραση" (Patakis 1998), "Αντεπίθεση πυρών I" (Patakis 1998), "Για ένα Πανεπιστήμιο σε κατάσταση κινδύνου" (в сътрудничество с C. Charle, B. Lacroix и др., Patakis 1999), "Γλώσσα και συμβολική εξουσία" (Kardamitsa 1999), "Νόστιμον ήμαρ" (Kardamitsa 1999), "Πρακτικοί λόγοι" (Plethron 2000), "Για ένα ευρωπαϊκό κοινωνικό κίνημα. Αντεπίθεση πυρών ΙΙ" (Patakis 2001), "Μάθημα πάνω στο μάθημα: κοινωνιολογία και αυτο-κοινωνιοανάλυση" (Kardamitsa 2001), "Η διάκριση" (Patakis 2002), "Για την εκπαίδευση του μέλλοντος" (Nisos 2004), "Για την επιστήμη και τις κοινωνικές χρήσεις της" (Polytron 2005), "Οι κανόνες της τέχνης" (Patakis 2006), "Η αίσθηση της πρακτικής" (Alexandria 2006), "Επιστήμη της επιστήμης και αναστοχασμός" (Patakis 2007), "Σχεδίασμα για μια αυτοανάλυση" (Patakis 2007).