Enrique Vila - Matas

Енрике Вила-Матас (Барселона, 1948) се гордее с обширно и високо оценено литературно творчество, утвърждаващо го като един от водещите европейски автори на своето поколение. Той изучава право и журналистика в родината си и започва да пише филмови критики за списание "Fotogramas" през 1968 г. През 1970 г. режисира два късометражни филма, "Todos los jóvenes tristes" и "Fin de verano." На следващата година, по време на военната си служба в Мелиля, Африка, започва да пише първия си роман, "Mujer en el espejo contemplando el paisaje," характеризиран с неконвенционален стил на писане (почти без пунктуация). След завръщането си в Барселона, работи като филмов критик за списанията "Bocaccio" и "Destino." Между 1974 и 1976 г. живее в Париж в апартамент, нает от Маргьорит Дюрас, където започва втория си роман, "La asesina ilustrada" (в свободен превод "Ученият убиец," 1977). Следват романите "Al sur de los párpados," 1980, и "Nunca voy al cine," 1982. Той привлича критическо и обществено внимание с петия си роман, "Historia abreviada de la literatura portátil" ("Кратка история на преносимата литература," 1985). Следващите му произведения включват сборниците с разкази "Къща за винаги" (1988), "Примерни самоубийства" (1991), "Деца без деца" (1993), и романите "Далеч от Веракруз" (1995), "Любопитен начин на живот" (1997), наред с други. В Гърция са публикувани някои от най-значимите му книги: "Вертикалното пътуване" (2000), което получава Международната награда за роман Ромуло Галегос, най-престижната награда в Латинска Америка, "Бартълби и Ко." (2001), "Болестта на Монтаньо" (2002), която печели наградите Хералде, Националната награда на критиците и Prix Médicis Étranger, "Париж никога не свършва" (2003), "Доктор Пасавенто" (2005) и "Дъблинеска" (2010). Той също така е публикувал романи като "Изследователи на бездната," 2007, "Променлив дневник," 2008, "Въздухът на Дилън," 2012, както и сборници с журналистически статии и литературни есета: "Най-бавният пътешественик" (1992), "Неделният костюм" (1995), "Да приключим с кръглите числа" (1997), наред с други.