Leonid Andreyev

Леонид Николаевич Андреев, водещ представител на руския експресионизъм в литературата, е роден през 1871 г. в Орловския регион. От баща си, банков служител, наследява любов към природата, както и към алкохола. Учи право в Санкт Петербург и Москва. Ексцентричен и меланхоличен (маниакално-депресивен, според по-късните му биографи), той изпада в депресия и прави няколко опита за самоубийство — през 1894 г. дори се застрелва, но куршумът само го ранява — и в крайна сметка изоставя обучението си, за да се посвети на литературата. Като аматьор се занимава с живопис и фотография, първоначално експериментирайки с черно-бели стереоскопични изображения, а по-късно (около 1908 г.) с цветния фотографски процес на братя Люмиер, пионери на киното. Работи като полицейски репортер за вестник "Московски куриер". Започва да публикува разкази във вестници през 1898 г., привличайки интереса на Максим Горки, който го въвежда в литературните кръгове на Москва. Първият му сборник с разкази е публикуван през 1901 г. През следващата година публикува, наред с други, два от най-известните си разкази: "В мъглата" и "Бездна" — последният, историята на тийнейджър, който убива проститутка и след това се самоубива, получава остра критика от Лев Толстой. През 1904 г., с разказа "Червеният смях", той се обръща срещу Руско-японската война и се включва в движението срещу царизма. Година по-късно, с избухването на революцията, е арестуван от тайната полиция и затворен. След това бяга в Европа, където живее в Италия като гост на Горки. По-късно придобива къща във Финландия, много близо до Санкт Петербург. Между революцията от 1905 г. и избухването на Първата световна война (1914 г.) пише няколко пиеси, които са успешно поставяни в Москва, Виена, Берлин и други градове от режисьори като Станиславски, Немирович-Данченко и Мейерхолд. С наближаването на Октомврийската революция и особено след нейния триумф през 1917 г., Андреев публикува предимно политически текстове, все по-враждебни към болшевиките. Умира във Финландия през 1917 г. Четиридесет години по-късно, след смъртта на Сталин, останките му са преместени в "Алеята на поетите" на ленинградското гробище.