Matthew Arnold

Матю Арнолд (1822-1888), един от водещите английски поети и критици на 19-ти век, е роден в Лейлъм, Англия, през 1822 г. Той е най-големият от деветте деца на д-р Томас Арнолд, известен педагог. Учи в Оксфорд и през 1851 г. става инспектор на обществените училища, позиция, която заема в продължение на три десетилетия. Още в началото на кариерата си се утвърждава като поет и критик, което води до избирането му за професор по поезия в Оксфордския университет за два последователни петгодишни мандата (1857-1867). Умира в Ливърпул през 1888 г. Неговите поетични произведения включват сборниците "The Strayed Reveller, and other Poems" (1849), "Empedocles on Etna, and other Poems" (1852), "New Poems" (1867), докато, освен "Culture and Anarchy", неговите есета "The Function of Criticism at the Present Time" (1888), "Friendship's Garland" (1871), "Literature and Dogma" (1873) и други се считат за класики.