Nikos Kazantzakis

НИКОС КАЗАНДЗАКИС (1883-1957). Никос Казандзакис е роден в Ираклион, Крит, като най-големият син на търговеца и земевладелец Михаилис Казандзакис. Той има две сестри. Прекарва детството и ученическите си години в Ираклион до 1902 г., когато завършва гимназия, с кратки престои в Пирея (през 1889 г., в началото на Критското въстание, за шест месеца) и Наксос (1897-1899, където посещава Френското търговско училище). През 1902 г. се премества в Атина и се записва в Юридическия факултет, който завършва с отличие през 1906 г. Същата година публикува първите си произведения в списание "Пинакотики" под псевдонима Карма Нирвани и издава първата си книга "Змия и лилия", посветена на Галатея Алексиу. На следващата година се присъединява към Масонската ложа в Атина и заминава за Париж за допълнителни юридически изследвания, където също така посещава философски курсове при Анри Бергсон. От 1907 до 1909 г. пише първите си пиеси (включително "Зора" [отличена на Пантелидейския драматичен конкурс], "Фасга", "Строителят" [наградена на Ласанеевия драматичен конкурс]), романа "Счупени души", както и есета и изследвания, всички публикувани в списанията на времето ("Нумас", "Панатинайя"). През 1909 г. публикува дисертацията си в Ираклион, озаглавена "Фридрих Ницше в философията на правото и държавата". През 1910 г. се установява в Атина с Галатея, с която се жени следващата година в Ираклион, и участва в основаването на Образователната група. До 1915 г. се занимава с превод на произведения на Бергсон, Платон, Ницше, Бюхнер, Дарвин и други, доброволства в Балканските войни, служи в офиса на Венизелос, пише пет учебника за началните училища с Галатея Алексиу (която ги подписва) и среща Ангелос Сикелианос, с когото пътува до Атон. През лятото на 1907 г. неуспешно се опитва да експлоатира лигнитна мина в Мани с миньора Георги Зорбас, а през есента пътува до Швейцария, където има романтична връзка с Елени Ламприду. През 1919 г. предприема действия за репатриране на гърци от Кавказ като генерален директор на Министерството на благосъстоянието и среща Елефтериос Венизелос в Париж. През следващите три години пътува из Европа и Гърция, участва в Конференцията на образователните реформатори в Берлин и Конференцията по сексуална педагогика в Дрезден, изучава произведенията на Фройд, среща Лео Шестов и пише "Спасителите на Бога". През 1924 г., след завръщането си в Гърция, пътува до Италия и среща Елени Самю в Атина. От октомври 1925 до февруари 1926 г. пребивава в Русия като кореспондент на вестник "Елефтерос Логос". Прави още две пътувания до Русия, едно в края на 1927 г. по покана на съветското правителство и друго от април 1928 до април 1929 г., като също така посещава Италия и Испания (1926, 1932-1933, 1936-1937, 1950), Египет и Синай (1927) като журналист. През 1926 г. се развежда с Галатея и пътува с Елени до Палестина и Кипър. Същата година публикува първия откъс от "Одисеята" в списание "Анагениси", която завършва в първия си вариант през 1927 г. в Егина и публикува през декември 1938 г. след общо седем варианта. През 1928 г. се сблъсква с правни преследвания поради организиране на събрание за Съветския съюз заедно с гръцко-румънския писател Панайт Истрати в театър "Алхамбра" в Атина. По време на лятното си пътуване до Русия продължава с писателските си начинания. Същата година той получава признание във Франция чрез статия на Истрати в списание "Monde". Връзката на Казандзакис с Истрати приключва през декември същата година в Съветския съюз. Той продължава да пътува с Елени в Германия, Чехословакия, Франция, Испания, Япония, Китай и Англия, с периодични завръщания в Егина (1943-1944) и Атина (1945, където основава Социалистическия работнически съюз, кандидатства за Академията на Атина, служи като министър без портфейл в правителството на Софулис и се жени за Елени). През 1946 г. се установява във Франция, първоначално в Париж (като литературен съветник в централата на ЮНЕСКО), а по-късно в Антиб, откъдето пътува из Европа. Същата година е номиниран за Нобелова награда за литература заедно с Ангелос Сикелианос. Между 1928 и 1944 г. публикува произведения като "Тода Раба", "История на руската литература", "Терцини", превод на "Божествена комедия" на Данте и "Фауст I" на Гьоте, "Каменната градина", трагедията "Мелиса", както и мемоари от пътуванията си. Във Франция пише "Братята убийци" и "Капитан Михалис", а през 1953 г. завършва романа "Христос отново разпнат", който предизвиква реакции от Гръцката църква и Ватикана. Същата година е хоспитализиран в Париж поради лимфно заболяване. През 1954 г. романът "Зорба Гъркът" получава награда за най-добра чуждестранна книга във Франция. През 1955 г. пътува до Елзас и се среща с Алберт Швайцер и в Лугано, където започва да пише "Рапорт пред Греко", публикувано посмъртно. През лятото на 1956 г. Гръцкият народен театър на Манос Катракис успешно поставя театралната адаптация на "Христос отново разпнат", а през 1957 г. филмът "Този, който трябва да умре", също базиран на предишното произведение, е прожектиран в Кан. Казандзакис присъства на премиерата. Това лято той пътува до Китай и при завръщането си през Япония е ваксиниран, което води до гангрена. Първоначално е хоспитализиран в Копенхаген, а след това във Фрайбург, където се заразява с азиатски грип и умира на седемдесет и четири години. Тялото му е транспортирано до Ираклион и погребано на бастиона Мартиненго, близо до венецианския замък на града. Информацията е взета от следните източници: Пантелис Превелакис, "Никос Казандзакис: Принос към хронографията на живота му", Атина, 1960; Пантелис Превелакис, "Казандзакис Никос", в "Световен биографичен речник", том 4, Атина, Екдотики Атинон, 1985; "Никос Казандзакис, Хроника на едно създаване: Непубликувана кореспонденция Казандзакис-Мартину", редактирано от Георгиос Анемогианис, издание на Музея на Никос Казандзакис, Крит, 1986; Димитрис Плакас, "Хронология на Никос Казандзакис (1883-1957)", списание "Диавазо" брой 190, 27.4.1988, стр. 26-33; Алексис Зирас, "Никос Казандзакис" в "Междувоенна проза: От Първата до Втората световна война (1914-1939)", том Д, Атина, Соколис, 1992, стр. 126-171; Патроклос Ставру, "Никос Казандзакис 1883-1957", списание "Елитрохос", брой 15, Лято 1998, стр. 9-19. (Източник: Архив на гръцките писатели ЕКЕВИ.)