Doris Lessing

Дорис Мей Тейлър (Керманшах, 1919 - Лондон, 2013), известна с моминското си име Дорис Лесинг, е родена в Персия (днешен Иран) от английски родители. На петгодишна възраст тя се премества с родителите си, бивш банков чиновник и медицинска сестра, в Южна Родезия (сега Зимбабве), регион, разкъсван от расова дискриминация (брат ѝ е расист, както тя самата разказва). Прекарала детството си на ферма в страната, тя напуска училище и семейния дом на 14-годишна възраст, заемайки различни работни места, за да се издържа, и участва в леви организации. Преди да се установи в Англия през 1949 г. с най-малкия си син, тя вече е била омъжена два пъти — първо за млад държавен служител на 17 години, а след това за германския комунист Готфрид Лесинг — и има две деца от първия брак и едно от втория. Първият ѝ роман, "Тревата пее" (гръцки превод: "Τραγουδάει το χορτάρι", Gnosis, 1984), публикуван през 1950 г., разглежда "трагедия, която смесва любов с омраза, на фона на непримирими расови напрежения в Африка." Книгата постига значителен успех във Великобритания, Съединените щати и е преведена на много европейски езици. Между 1952 и 1956 г. тя е член на Британската комунистическа партия ("тогава всички бяхме комунисти," ще каже по-късно), но я напуска след събитията в Унгария през 1956 г. Като автор, тя се отличава не само с романите си, но и с есетата и кратките си разкази. Тя е удостоена с наградата Съмърсет Моъм за сборника си с разкази "Five." През 1981 г. получава Австрийската държавна награда за европейска литература, а през 1982 г. наградата Шекспир на Германската демократична република. Сред най-известните ѝ романи е петтомната серия "Деца на насилието," която описва пътя на главния герой (Марта Куест) през 20-ти век до третата световна война — "Марта Куест" (1952), "Подходящ брак" (1954), "Вълна от бурята" (1958), "Блокирана" (1965), "Градът с четири порти" (1969) —, "Златната тетрадка" (1962), описана от Шведската академия като "книга от 20-ти век, която отбеляза начина, по който гледаме на отношенията между мъжете и жените," "Лятото преди мрака," "Мемоари на оцелял," и други. Кратките ѝ разкази са включени в сборници като "В стая деветнадесет" и "Изкушението на Джак Оркни," докато африканските ѝ разкази са представени в сборници като "Това беше страната на стария вожд" и "Слънцето между краката им." През 1979 г. е публикуван "Шикаста," първият от серията от пет научнофантастични романа под общото заглавие "Канопус в Аргос: Архиви." Романът ѝ "Добрият терорист" е удостоен с литературната награда W. H. Smith през 1985 г. Дорис Лесинг никога не престава да разглежда писането като свързано с политическата си ангажираност към правата на човека и правата на жените. "Мисля, че започваш да променяш обществото с литература, а след това, когато това не се случи, изпитваш чувство на провал," отбелязва тя веднъж. Тогава се чудиш: защо почувствах, че ще променя обществото? И така продължаваш...", казва тя на авторката Джойс Карол Оутс (вестник "Та Неа", 12.10.2007). През 2007 г., на 88-годишна възраст, тя е удостоена с Нобеловата награда за литература, според обосновката на Шведската академия, като "епичен автор на женския опит, която със скептицизъм, страст и визионерска сила подлага на задълбочено изследване разделената култура." Тя почива в Лондон на 17 ноември 2013 г., на 94-годишна възраст.