Kahlil Gibran

Халил Джубран (1883-1931), поет, мислител и художник, става широко известен чрез книгата си "Пророкът". Роден е в Бшари, Ливан, в бедно семейство на маронитски християни. През 1895 г., след затварянето на баща му и конфискацията на тяхното имущество от османските власти, семейството му е принудено да емигрира в Съединените щати, установявайки се в Бостън, район с голяма ливанска общност. Поради финансови трудности през детството си, той не е посещавал училище и е учил арабски език у дома. Записва се в англоезично училище в района. През 1898 г. се връща в Бейрут, където посещава колеж в продължение на четири години, за да се свърже отново с културните си корени. Междувременно, неговият талант в живописта вече е привлякъл вниманието на авангардния фотограф, художник и издател Фред Холанд Дей в Бостън, който го насърчава в усилията му. През 1904 г. организира първата си изложба на картини в Бостън, по време на която среща Мери Елизабет Хаскел, осем години по-възрастна от него, с която формира приятелство за цял живот. През 1908 г. заминава за Париж, за да учи две години под ръководството на Огюст Роден, където също среща своя верен приятел, скулптора Юсеф Хуайек. Докато ранните му произведения са написани на арабски, повечето от произведенията му след 1918 г. са написани директно на английски. Като писател, той се стреми да свърже източните и западните култури с перото си. Живеейки в Америка, той се опитва, като пророк, да запази гръко-християнската културна традиция на хуманизма, чието изоставяне е повече от очевидно, като същевременно свързва западните хора с мъдростта, скрита в тях. Джубран също участва в движението на "поетите имигранти" - Ал-Махджар - в Ню Йорк, заедно с известни ливанско-американски писатели като Амин Рихани (бащата на ливанско-американската литература), Михаил Наими и Елия Абу Мади. Джубран пренаписва "Пророкът" - съставен от 23 поетични размишления - няколко пъти, преди да бъде окончателно публикуван през 1923 г. Написан от него на английски, това е книгата, която го прави най-известен и претърпява много преиздания. Умира през април 1931 г. в Ню Йорк от туберкулоза и цироза на черния дроб и е погребан в родината си през следващата година от Мери Елизабет Хаскел, според последното му желание. Най-известните му книги включват: "Ara'is al-Muruj" ("Нимфи на долината" или "Нимфи на духа", 1906), "al-Arwah al-Mutamarrida" ("Бунтовни духове" или "Непокорни души", 1908), "al-Ajniha al-Mutakassira" ("Счупени крила", 1912), "Dam'a wa Ibtisama" ("Сълзата и усмивката", 1914), "The Madman" ("Лудият", 1918), "al-Mawakib" ("Процесията", 1919), "al-'Awasif" ("Бурята", 1920), "The Forerunner" ("Предвестникът", 1920), "al-Bada'i' waal-Tara'if" ("Новото и чудното", 1923), "The Prophet" ("Пророкът", 1923), "Sand and Foam" ("Пясък и пяна", 1926), "The Son of Man" ("Синът на човека", 1928), "The Earth Gods" ("Боговете на земята", 1929), "The Wanderer" ("Странникът", 1932), "The Garden of the Prophet" ("Градината на пророка", 1933) и други.