John Steinbeck

Джон Ърнст Стайнбек е роден в Салинас, Калифорния, през 1902 г. Той се счита за един от най-великите писатели на първата половина на 20-ти век, ключов представител на натурализма и социалната литература в своята страна. Неговото творчество се фокусира върху работническата класа от 30-те години на 20-ти век, по време на Голямата депресия в американската икономика. Въпреки песимизма, който носи натуралистичният подход, творчеството му е пропито с поетични и хуманитарни елементи, изобразявайки героите му като реални хора. Стайнбек получава признание с романа "Тортила Флет" през 1935 г., но големият успех идва през 1937 г. с "За мишките и хората". Две години по-късно, с "Гроздовете на гнева", той се утвърждава наред с Фокнър и Хемингуей като един от тримата велики съвременни американски писатели. През 1940 г. романът му е награден с Пулицър. По време на Втората световна война Стайнбек работи като военен кореспондент за "Ню Йорк Хералд Трибюн", а през 1948 г., в момент, когато САЩ са обхванати от анти-комунистическа истерия, той пътува до Съветския съюз. Той е личен приятел на двама американски президенти: Джон Кенеди и Линдън Джонсън. През 1962 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Стайнбек умира в Ню Йорк през 1968 г. Най-известните и широко четени негови романи включват: "В съмнителна битка", "За мишките и хората", "Блудният автобус", "Гроздовете на гнева", "На изток от рая", "Тортила Флет", "Пасищата на небето" и други.