Agioreitis Gerontas Paisios

Старецът Паисий беше една от най-просветените свети личности на нашата Църква през последните десетилетия. Роден е във Фараса, Кападокия, разположена в Мала Азия, на 25 юли 1924 г., и преди да стане монах, се е казвал Арсений. Родителите му, Продромос и Евлампия Ензепидис, бяха много набожни, а Арсений имаше девет братя и сестри. Още от много ранна възраст Арсений получи благословията да бъде кръстен от светец, живеещ в неговия район, свети Арсений Кападокийски. Предвиждайки бъдещия свят живот на детето, свети Арсений помоли кръстницата да го нарече Арсений, заявявайки, че иска да остави след себе си монах с неговото име. Почти месец след кръщението на Арсений, семейството му пое по пътя на бежанците към Гърция, като в крайна сметка се установи в Коница. Младият Арсений живееше с голяма любов към Христос и Божията Майка и имаше дълбоко желание да стане монах. Обичаше да ходи в гората, където се молеше, държейки дървен кръст, който сам си беше направил. На 21-годишна възраст се присъедини към армията, където се отличи с етика и храброст. Винаги искаше да бъде на фронтовата линия и в най-опасните позиции, предпочитайки да се излага на опасност, вместо някой друг. Много пъти рискуваше живота си, за да спаси събрат войник. След като завърши военната си служба, отиде на Света Гора, решен да стане монах там. През 1954 г. стана монах с името Аверкий, а по-късно Паисий, пребивавайки в Светия манастир Есфигмену, а след това в Светия манастир Филотей. Като монах демонстрираше примерна послушност и винаги се опитваше да помага на събратята си монаси, когато и както можеше. От 1958 до 1964 г. Паисий беше извън Света Гора, първоначално в района на Коница, за да подкрепя хиляди души и да им помогне да избягат от заблудата на еретиците. По-късно отиде в отдалечения и суров Синай в килията на светите Галактион и Епистемия. През 1964 г. се завърна на Света Гора, където живееше заедно с харизматични старци като отец Тихон, който често ставаше свидетел по време на Божествената литургия на херувимите и серафимите, прославящи Бога. До 1979 г. старецът Паисий живееше сам в малка килия в района „Панагуда“. Постепенно неговото свято присъствие стана известно на все повече поклонници. Цял ден, от изгрев до залез, той съветваше, утешаваше, разсейваше всяка тъга и изпълваше душите с вяра, надежда и любов към Бога. През нощта четеше писма, които му изпращаха ежедневно на десетки, и се молеше с часове на Бога за тези, които търсеха неговата помощ. Заедно с ежедневната умора на стареца Паисий дойдоха и здравословни проблеми, които го измъчваха от 1966 г. През последните години от живота му болките от различни заболявания, особено ракът, диагностициран няколко години по-рано, се увеличиха. Въпреки това, той остана спокоен и издържа без оплаквания, продължавайки да се моли за всички. Последните му дни бяха болезнени, изпълнени с непоносима болка, която той преодоля благодарение на дълбоката си вяра и любов към Бога. На 12 юли 1994 г. старецът Паисий мирно и смирено предаде благословената си душа на Господа, когото обичаше и служеше от млада възраст.