Alexandros K. Papaderos

Александрос Пападерос (АП), мирски теолог и доктор по философия, е роден в Ливада Селиноу, Ханя, Крит, през 1933 г. като петото от шест деца в земеделското си семейство. Участва (признат от държавата) като куриер в Националната съпротива, която имала един от основните си центрове в района. Неговото село и съседните (Кустогерако и Мони) са разрушени през 1943 г. Той е затворен в концентрационния лагер в Агиа, Ханя. 1946-52: Посещава Църковното училище на Крит (Светата обител на Света Троица). 1952-56: Учи в Теологическия факултет на Солун. Занимава се с проповедническа, катехизаторска и социална дейност. 1955 и 1956: Участва в Работни лагери на Световния съвет на църквите (ССЦ) в Берлин и Висбаден. 1957-58: Военна служба (отговорен за Религиозната служба –B10– на Трети армейски корпус). Допълнително образование: Воден от екзистенциална нужда да разгадае своята "германска енигма" (как да обясни, че нация, която е създала Бетовен, може също да породи Ханс, екзекутора на Селиноу?), той отказва стипендия за Йейлския университет в САЩ. Вместо това, той поисква и получава стипендия от Световния съвет на църквите (ССЦ) за Германия. От 1958 до 1963 г. пребивава в Университета на Майнц, където изучава Теология (Евангелска и Римокатолическа школа) и Сравнителни културни изследвания (Философски факултет, където получава докторска степен през 1962 г.), служи като куратор и преподава от 1960-63 г. Православна академия на Крит (ПАК): По време на престоя си в Германия, АП, в тясно сътрудничество със своя наставник, епископа на Кисамос и Селиноу Ириней, търси финансови ресурси за възстановяване на съоръженията на ПАК. Едновременно с това, той се подготвя за нейната работа, като изучава функционирането на Академията в Бад Бол и други подобни институции в Европа. Той е генерален директор на ПАК непрекъснато от създаването на Учредителния комитет (1-2-1963) до днес. Педагогически институт (П.И.): По препоръка на професор И. Какридис (1964), кабинетът избира АП за позицията на Теологически съветник на новосъздадения П.И. на Министерството на националното образование и религиозните въпроси (МНОРВ). Диктатурата го уволнява (1967). Възстановен е с ранг на съветник (1974). Пенсионира се през 1999 г. Междувременно, той служи в Административния и управителен комитет на Университета на Крит (1975-1976) и като специален съветник в МНОРВ (1982-84), с отговорности по религиозните въпроси. Тези услуги са предлагани заедно с неговото директорство на ПАК. Други дейности: - Съосновател и първи председател на Театралната компания на Крит (Е.Т.Е.К.), избран от Общите събрания (1973-1983), когато подава оставка поради задължения в Атина. - От 1974 г. член на Централния комитет на Конференцията на европейските църкви, представляващ Вселенската патриаршия, преизбиран от Общите събрания. След напускането на патриарх Алексий от Москва от председателството на КЕЦ, АП служи като председател за шест месеца (1992-93). Член на различни комитети, мисии и др. - Член на Общи събрания, комитети и мисии на ССЦ. - Над 30 години член на Управителния съвет на Асоциацията на християнските академии в Европа. - Гостуващ професор в Теологическата семинария Маккормик в Чикаго (1989). · Член на Сената на Съвета на Европа за образователно-културната програма "Културни маршрути - Монашеско влияние" (1995-99). Отличия: - Архонт Хипомнематограф на Вселенската патриаршия (1968). Църковни почести от патриаршиите на Антиохия, Москва, Букурещ, Арменската църква в Ливан и други. - Федерален кръст за заслуги на Германия (Кръст за отлична служба - Bundesverdienstkreuz First Class) по време на президентството на Р.в. Вайцзекер. Неговите книги, изследвания, статии, енциклопедични статии, рецензии на книги и др., са публикувани на гръцки и други езици (виж Библиография). Женен за Анна (Полихрониаду). Имат две деца.