Ploutarchos

Плутарх (ок. 45 - ок. 120 г. сл. Хр.) произхожда от богато аристократично семейство в Херонея, Беотия, където е роден и прекарал по-голямата част от живота си. Учил е в Академията в Атина и е пътувал из Гърция, Александрия, Мала Азия и Италия. Посетил е Рим поне два пъти, където се е свързал с кръговете на императорския двор. Високо уважаван, той е удостоен с различни обществени длъжности. За "много Питийски игри," поне двадесет години, е служил като главен жрец на Делфийския оракул. Той е известен като великия биограф на античността, благодарение на своите "Успоредни животи на благородни гърци и римляни," от които са написани петдесет, а 48 са оцелели. Неговото творчество включва също около двеста текста на различни теми, есета, речи и диалози, колективно озаглавени "Моралия," макар и не съвсем точно. Влиянието на творчеството на Плутарх е огромно. Казано е, че чрез неговите писания всички последващи поколения са опознали гръцката и римската античност. Особено между 16-ти и 18-ти век, разпространението му сред образованите европейски кръгове е било сравнимо с това на Библията. Почитатели и тези, които са черпили от неговото творчество в последните векове, включват Еразъм, който превежда "Как да различим ласкателя от приятеля" на латински и го посвещава на Хенри VIII; Монтен, който е вдъхновен от "Моралия" за своите "Есета"; Шекспир, който основава своите римски трагедии на "Животите"; Русо и Гьоте, които считат Плутарх за един от любимите си автори; Бетовен, който го цени толкова, колкото и Омир, и търси утеха в неговото творчество, когато започва да губи слуха си; Емерсън и трансценденталистите; Кавафис, в "Богът изоставя Антоний," "Александрийски царе," и други, докато "Успоредните животи" са любимото четиво на Наполеон. Изучаването на Плутарх е до голяма степен изоставено през 19-ти век, главно защото неговото творчество е считано за ненадеждно за историческата реконструкция на гръко-римското минало. Въпреки това, Плутарх е бил по-малко загрижен за историческата точност, отколкото за характера и психологията на своите герои, както и за моралното измерение на техните действия. През последните десетилетия на 20-ти век интересът към творчеството на Плутарх донякъде се възроди, макар и да остана предимно в академичната общност.