José Saramago

Жозе де Соуза Сарамаго (1922-2010) е роден в малкото село Азиняга, Португалия, в семейство на бедни безимотни селяни, на няколкостотин километра североизточно от Лисабон. Името "Сарамаго" е фамилен прякор от семейството де Соуза, произлизащ от вид дива ряпа, консумирана от бедните, и е записано в акта му за раждане. Той прекарва ученическите си години в Лисабон, където, въпреки склонността си към литературата, е принуден да напусне гимназия и да се запише в техническо училище, което му помага да си намери работа като автомеханик. Междувременно посещава Националната библиотека вечер, четейки "без помощ или насоки, движен единствено от любопитство и желание за учене", както пише в автобиографията си. Изцяло самоук, Сарамаго публикува романа "Земя на греха" през 1947 г., който остава незабелязан по време на диктатурата на Салазар. Комунист с незаконни политически дейности, той работи много години в издателства и вестници като коментатор, редактор на литературни страници и книжен критик. След революцията през 1974 г. за кратко е заместник-директор на големия лисабонски вестник "Diarios de Noticias". Той става един от най-известните автори в страната си, главно благодарение на романите си. През 1998 г. получава Нобелова награда за литература. В последните години от живота си живее на Канарските острови, където се премества през 1993 г. след връхната точка на конфликта си с Португалската църква заради творбата си "Евангелието според Исус Христос". Най-известните му книги включват: "Наръчник по живопис и калиграфия" (1977), "Повдигнат от земята" (1980), "Пътуване до Португалия" (1981), "Балтазар и Блимунда" (1983), "Годината на смъртта на Рикардо Рейш" (1984), "Каменният сал" (1986), "Историята на обсадата на Лисабон" (1989), "Евангелието според Исус Христос" (1991), "Слепота" (1995), "Всички имена" (1997), "Пещерата" (2001), "Двойникът" (2003), "Виждане" (2004). Той почина на 87-годишна възраст на остров Лансароте, на Канарските острови, на 18 юни 2010 г.