Leonardo Sciascia

Леонардо Шаша (1921-1989) е италиански романист, есеист, драматург и политик. Роден е в Ракалмуто, в провинция Агридженто, Сицилия. Откриването на литературата през 30-те години го предпазва от влиянието на фашизма: чете Манцони, Юго, Казанова, Дидро, а когато постъпва в Педагогическия институт на Калтанисета в Централна Сицилия, се запознава с антифашисткото движение и американски писатели като Дос Пасос, Хемингуей и Фокнър, както и с френските символисти и философията на Спиноза. Испанската гражданска война изиграва решаваща роля в оформянето на неговото политическо съзнание: тя го подтиква да напише първия си разказ за бедните сицилианци, които Мусолини изпраща да се бият за Франко. През 40-те години работи на различни административни длъжности в селскостопанските служби на Сицилия, където ежедневно се сблъсква с бедността на фермерите и работниците в серните мини. Това е тежка епоха, белязана не само от фашисткия режим, но и от самоубийството на един от братята му, Джузепе. От 1949 до 1957 г. работи като учител в Ракалмуто, като същевременно ръководи списанието "Галерия", в което участват много известни писатели, включително Пазолини. Публикува първата си книга през 1950 г., разказ "в стил Езоп" със заглавие "Басни на диктатурата". Следват поетични сборници, художествени анализи на сицилианския живот ("Сицилия, нейното сърце", 1952), критически есета ("Пирандело и Сицилия", 1961), статии в вестник "Газета ди Парма" и разкази, публикувани в сборника "Чичовците на Сицилия" (в серията "Джетони", тогава ръководена от Елио Виторино) през 1958 г. През 1961 г. пише първата си уникална "детективска" новела със заглавие "Денят на совата", която бележи началото на политически литературен жанр с детективски сюжети и теми, вдъхновени от местни мафиотски епизоди, които не са далеч, от философска и семиотична гледна точка, от тези на политиката. Леонардо Шаша се счита за квинтесенциален автор на "италианското съзнание": може да се сравни присъствието му в литературата с това на Коста-Гаврас, Елио Петри или Франческо Рози в киното, създатели на политически трилъри, които се занимават с анализ на самата природа на властта. Както много италиански писатели от неговото поколение, той е член на Италианската комунистическа партия, която представлява в градския съвет на Палермо, но скоро се насочва към Радикалите, е избран за депутат, а по-късно и за член на Европейския парламент (през 1979 г.). Сътрудничи с вестниците "Кориере дела Сера" и "Ла Стампа", където коментира политически събития от философска гледна точка. Той е квинтесенциален автор на сицилианството ("sicilitudine"), анализиращ особеностите на малкото, затворено общество на италианския и средиземноморския юг. Той е и преводач, между другото, на Уолт Уитман, Федерико Гарсия Лорка, Анатол Франс и Педро Салинас на италиански. Някои от неговите произведения са адаптирани и пренесени на кино: "Всеки по свой начин" от Елио Петри (1976), "Илюстрирани трупове" от Франческо Рози (1976), "Отворени врати" от Джани Амелио (1990). Хрониката на аферата Моро е филмирана от Джузепе Ферара през 1986 г., с участието на Джан Мария Волонте. Умира в Палермо на 20 ноември 1989 г. на 68-годишна възраст.