Eduardo Galeano

Едуардо Галеано, един от най-известните латиноамерикански писатели на 20-ти век, е роден през 1940 г. в Монтевидео, Уругвай. Той започва кариерата си в печатните медии, като публикува карикатури и хроники в списание "El Sol". През 1961 г. става директор на ежедневника "Epoca" и главен редактор на седмичния преглед "Marcha". През 1973 г., поради политическите си идеи, е принуден да емигрира и търси убежище в Аржентина, където основава литературното списание "Crisis". След преврата през 1976 г. е принуден да напусне страната и се установява в Испания. През 1985 г., след падането на диктатурата, се завръща в Монтевидео. Неговото творчество съчетава литературен наратив с есета, поезия и хроники. Автор е на множество статии и книги за Латинска Америка, сред най-известните от които са: "Su majestad el futbol" ("Футбол на слънце и сянка", 1968), "Las venas abiertas de America Latina" ("Отворените вени на Латинска Америка", 1971), "Cronicas latinoamericanas" ("Латиноамерикански хроники", 1972), "Dias y noches de amor y de guerra" ("Дни и нощи на любов и война", 1978), "La trilogia, Memoria del fuego" ("Трилогията Памет за огъня", 1982-1986), "El libro de los abrazos" ("Книгата на прегръдките", 1989), "Patas arriba" ("С главата надолу", 1998), "El futbol a sol y sombra" ("Футбол на слънце и сянка", 1995) и други. През 1975 и 1978 г. е удостоен с престижната награда Casa de las Americas, през 1989 г. получава American Book Award за "Памет за огъня" (Вашингтонския университет, САЩ), а през 1999 г. наградата за културна свобода от фондация Lannan (Санта Фе, САЩ). Той почина на 13 април 2015 г. на 74-годишна възраст.