Kazuo Ishiguro

Казуо Ишигуро е роден в Нагасаки, Япония, през 1954 г., но се премества в Великобритания със семейството си на петгодишна възраст. Дебютният му роман, "Блед изглед към хълмовете" (1982), печели наградата Уинифред Холтби. Вторият му роман, "Художник на плаващия свят" (1986), получава наградите Уитбред и Скано в Италия и също е номиниран за наградата Букър. През 1989 г. следващият му роман "Остатъкът от деня" печели наградата Букър и му носи световна слава: книгата е преведена на 24 езика и сега се счита за един от най-важните следвоенни романи на английски език. Екранизацията на Джеймс Айвъри, която е номинирана за осем награди "Оскар", също постига глобален успех. Следващият му роман, "Неутешените" (1995), получава наградата Челтнъм. През 1995 г. той е назначен за Офицер на Ордена на Британската империя (OBE), а през 1998 г. е удостоен с титлата Рицар на изкуствата и литературата от френското правителство. Романът му "Когато бяхме сираци" (2000) също е номиниран за наградата Букър. Следва романът "Никога не ме оставяй" (2005), който е включен от списание "Time" в списъка на 100-те най-велики романа на английски език от 1923 г. насам, сборникът с разкази "Ноктюрни: Пет истории за музика и здрач" (2009) и романът "Погребаният великан" (2015). През 2017 г. той е удостоен с Нобелова награда за литература, тъй като, според обявлението на Шведската академия, той "разкрива бездната под нашето илюзорно чувство за връзка със света" в своите романи с голяма литературна сила.