Henry Wadsworth Longfellow

Хенри Уодсуърт Лонгфелоу е роден на 27 февруари 1807 г. в Портланд, Мейн. Отива на училище едва на тригодишна възраст и още от ранна възраст проявява влечение към литературата. На тринадесет години пише първото си стихотворение, озаглавено „The Battle of Lovell's Pond“, което е публикувано във вестник Portland Gazette. По време на следването си в Bowdoin College Лонгфелоу, превеждайки Хораций, печели стипендия, за да продължи обучението си. След като завършва през 1825 г., пътува до Италия, Франция и Испания, а през 1829 г. се завръща в Америка, където започва кариерата си като преподавател по модерни езици в Bowdoin College. През 1834 г. заема длъжността професор в Харвардския университет, от която се оттегля през 1854 г., за да се посвети изцяло на писателска дейност. По време на кариерата си като преподавател приносът му както към студентите, така и към самата Америка е значителен, тъй като насърчава интереса не само към традициите и митовете на Америка, но и към литературата на европейски страни като Испания, Франция и Италия, както и към произведенията на германската, скандинавската и исландската култура. През 1831 г. се жени за Мери Сторър Потър и двамата пътуват из Европа. По време на тези пътувания той изучава шведски, датски, фински, нидерландски и литература, като е силно повлиян и от германския романтизъм. Съпругата му умира в Ротердам през 1835 г., а три години по-късно той пише за нея стихотворението „Footsteps of Angels“. През 1839 г. излиза романтичният му роман „Hyperion“ и поетичната му сбирка „Voices of the Night“, а година по-късно са публикувани „The Skeleton in Armor“ и пиесата „The Spanish Student“. Лонгфелоу е първият американски писател, който се заема с живота и обичаите на индианците в епическата поема „The Song of Hiawatha“, която започва да пише през юни 1854 г., повлиян от финландския епос „Kalevala“, от който заимства и метриката (трохейски тетраметър). С американската история и традиция Лонгфелоу се занимава и в още две свои произведения, „The Courtship of Miles Standish“ (1858) и „Evangeline“ (1847), а през 1842 г. отново посещава Европа, където пише няколко стихотворения за робството и ги публикува същата година (Poems of Slavery). През 1843 г. Лонгфелоу се жени за втори път и взема Франсис Епълтън, дъщеря на виден бостънски търговец. Но и във втория си брак не намира щастието, тъй като през 1861 г. втората му съпруга загива трагично, когато роклята ѝ се подпалва от запалена свещ. През 1868 г. той отново е в Европа, където се среща с английския поет Алфред Тенисън и посещава кралица Виктория, една от най-големите почитателки на творчеството му. В Рим се среща с композитора Лист, който озвучава уводната част от произведението му „The Golden Legend“, излязло през 1851 г. Сред последните творби на Лонгфелоу е трилогия с християнска тематика, „Christus: A Mystery“ (1872), хорово-драматично произведение със заглавие „The Masque of Pandora“ (1873) и поетичната сбирка „Keramos and other Poems“ (1878). Поезията на Лонгфелоу е била изключително популярна и самият той е сред най-обичаните поети на XIX век. Последните години от живота си Лонгфелоу прекарва в Кеймбридж, където умира на 24 март 1882 г. В Уестминстърското абатство в Лондон е поставен мраморен бюст на Лонгфелоу в Ъгъла на поетите (Poet's Corner).