Adamantios Korais

Адамантиос Кораис (1748-1833). Адамантиос Кораис е роден в Смирна, а семейството му произхожда от Хиос. Той израства в интелектуална среда и завършва Евангелската школа под ръководството на Йеротей Дендринос. Особено се съсредоточава върху изучаването на европейски езици. През 1772 г. заминава за Амстердам, уж за да работи в бизнеса на търговеца Статис Томас, но всъщност за да разшири своите интелектуални и социални хоризонти. Десет години по-късно, въпреки първоначалните възражения на семейството си, успява да замине за Монпелие, Франция, за да изучава медицина (която завършва през 1787 г., получавайки докторска степен). Там се запознава с духа на Френското просвещение и се посвещава на изучаването на древногръцка и латинска литература. Трудната финансова ситуация, в която се оказва след смъртта на родителите си година по-късно, го принуждава да се занимава професионално с преводи. От 1788 г. до края на живота си живее в Париж и става свидетел на Френската революция, събитията от която дълбоко влияят на мисленето му. Като член на Обществото на наблюдателите на човека, той се занимава с про-френски дейности, превеждайки Декларацията за правата на човека и други либерални правни и политически текстове. Интересът му към политическата ситуация на новата гръцка държава, макар и от разстояние, го съпътства до по-късните му години, през които поддържа критична позиция срещу управлението на Каподистрия. Междувременно Кораис се превръща в централна фигура на Новогръцкото просвещение, задълбочавайки се във филологически и лингвистични изследвания и разширявайки мрежата си от познанства с френски и гръцки емигранти. В началото на 19-ти век постепенно развива теория за съвременния гръцки езиков въпрос, известна като теорията за "средния път", която става отправна точка и оказва различни въздействия върху последващото развитие на съвременния гръцки език и литература. В резултат на съзнателна и външна намеса в естественото функциониране на езика, "катаревуса" на Кораис е фундаментално характеризирана от своя изкуствен характер, а ролята ѝ в разрешаването на дългогодишния гръцки езиков въпрос е по-скоро пречка, отколкото помощ. В областта на литературата той се поставя с късния си разказвателен текст "О Папатрехас", типичен пример за опит за писане с образователна просветителска цел. За повече биографични подробности за Адамантиос Кораис вижте Димитрис Кехагиоглу, "Адамантиос Кораис", в "Нашата по-стара проза: От началото до Първата световна война", том Б' 2, стр. 80-96, Атина: Соколис, 1999. (Източник: Архив на гръцките автори, ЕКЕБИ).