Octavio Paz

Октавио Пас (1914-1998) е роден в Мексико Сити и учи в университета в родния си град. Първата си книга с поезия публикува в Испания през 1937 г. Следват много негови поетични произведения, включително известната "Слънчев камък" (1957). След 1945 г. започва дипломатическа кариера и служи като посланик на Мексико в Индия от 1962 до 1968 г. През 1968 г. обаче подава оставка в знак на протест срещу насилственото потушаване на студентските протести в Тлателолко, Мексико, по време на Олимпийските игри, и за известно време намира убежище във Франция. През 70-те години преподава в Кеймбридж и за известно време в Харвард. Освен поезия, пише множество есета на любимите си теми, които включват пресечната точка на различни течения в съвременната поезия, източните философии и древните култури на Америка. Счита се за един от най-важните поети и теоретици на латиноамериканската литература. През 1990 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Умира през 1998 г. от рак на 84-годишна възраст.