Apuleius

Апулей е роден през 125 г. сл. Хр. в Мадаурос, Африка, римска провинция на границата между Гетулия и Нумидия, близо до днешния Константин. С други думи, днес той би се считал за алжирец. Известен е с добрия си външен вид; запазен образ на медальон го показва с красивo и усмихнато лице, не без намек за лека ирония, и изглежда, че е имал особена чувствителност към добре поддържания вид. Роден в семейство от горната средна класа, той изучава реторика в Картаген, значима област по това време, тъй като обхваща широка гама от човешки знания: литература, философия, изкуството на правилното мислене и говорене, а освен това е изкуство, което проправя пътя към администрацията и политиката или поне към блестяща кариера като адвокат. След това заминава за Атина, където изучава гръцки език, литература и философия, в които се отличава. Едновременно с това, поради естественото си любопитство, се задълбочава в мистицизма и магията. На връщане към Картаген, той спира в Оеа, Либия—днешен Триполи—където романът му и последвалият брак с богата вдовица го водят до съд, тъй като нейните естествени наследници твърдят, че я е съблазнил с магия. Апулей се защитава и е оправдан. След това неприятно приключение, намираме Апулей в Картаген с титлата Sacerdos Provinciae. Той става толкова известен като оратор и адвокат, както и като служител на музите, че в негова чест е издигната статуя, докато е още жив. „Златното магаре или Метаморфозите“, един от най-ранните романи в западната литература, се смята, че е написан около 161 г. сл. Хр., когато той е бил на около тридесет и пет години.