Marguerite Yourcenar

Маргьорит Юрсенар (псевдоним и анаграма на фамилното ѝ име, истинското ѝ име е Маргьорит Гислен Кленеверек де Краенкур) е родена в Брюксел на 8 юни 1903 г. Нейната белгийска майка умира десет дни след раждането ѝ. Баща ѝ, френски офицер, я отглежда в Лил, където се намира семейният замък, с романтични истории и пътувания. Образованието ѝ е домашно с акцент върху чуждите езици, както живи, така и мъртви, като старогръцки и латински. Баща ѝ умира през 1929 г., същата година, когато е публикуван първият ѝ роман „Алексис“. През 1935 г. тя пътува до Черно море с Андреас Ембирикос. През това време пише лиричните „Огньове“ (1936) и „Ориенталски разкази“ (1939). Тя е известна и с работата си с К. Т. Димарас през 1939 г., която е вдъхновена от поезията на Кавафис, когото тя първа представя във Франция чрез своите преводи и свързаното есе. През 1939 г. се установява в Съединените щати. През 1947 г. получава американско гражданство, което ѝ създава няколко проблема във Франция. Три години по-късно купува къща на малък остров в щата Мейн, остров Маунт Дезърт. През голяма част от живота си Юрсенар живее с партньорката си, преводачка и секретарка Грейс Фрик. През 1951 г. публикува „Мемоарите на Адриан“, който получава огромно търговско и критическо признание след години на изследвания в библиотеки и посещения на много от местата, където се развива историята. Творчеството на Юрсенар е преплетено с гръцки, хуманистични перспективи. През 1968 г. „Зинобър“ („L'Oeuvre au noir“) единодушно печели наградата „Фемина“. Накрая, „Лабиринтът на света I: Благочестиви спомени“ (1974), „Лабиринтът на света II: Архивите на Севера“ (1977) и „Лабиринтът на света III: Какво? Вечност“ (1988) формират триптих, в който авторката си припомня спомените за семейството си и собственото си детство. През 1980 г. Френската академия решава да прекъсне 345-годишна традиция и да приеме жена сред четиридесетте „безсмъртни“. Други значими книги от нея включват: „Монетата на сънищата“ (1934), „Последният удар“ (1939), „Кой няма Минотавър?“ (1963), „Короната и лирата“ (антология, 1979), „Мишима: Визия на празнотата“ (1981), „Като водата, която тече“ (1982), „Длетото на времето“ (1982). Юрсенар умира на остров Маунт Дезърт, САЩ, на 17 декември 1987 г., на 84-годишна възраст от инсулт.