Francis Bacon

Франсис Бейкън (или Францискус Бейкън, както е известен в по-ранната номенклатура) е един от най-значимите философи на модерната епоха след Ренесанса. Той е защитник на научната мисъл и предшественик на Просвещението. Учи в Тринити Колидж, Кеймбридж, и служи като член на парламента, извънреден съветник на кралицата, министър на правосъдието, лорд пазител на големия печат и лорд канцлер на Англия. През 1618 г. му е присъдено званието барон Верулам. Основните му произведения включват: "За любовта и себелюбието" (1595), "Юридически максими" (1596), "Есета" (1597, 1612, 1625), "Изповед на вярата" (1602), "Напредъкът на знанието" (1605), "Instauratio Magna"/"Великото възстановяване" (1620), "Novum Organum" (1620), "Parasceve ad Historiam Naturalem et Experimentalem"/"Подготовка за естествена и експериментална история" (1620), "Historia Naturalis et Experimentalis"/"Естествена и експериментална история" (която включва "История на управлението на крал Хенри Седми" и "История на ветровете") (1622), "Нова Атлантида" (1624), наред с други.