Giannis Ritsos

Янис Рицос (1909-1990). Янис Рицос е роден в Монемвасия, Лакония, син на земевладелеца Елефтериос Рицос и Елефтерия, по баща Вузиунара. Той има три братя и сестри. През 1919 г. завършва училището в Монемвасия и през 1921 г. се записва в гимназията в Гитио. Същата година брат му Манолис и майка му почиват. През 1924 г. публикува първите си стихотворения в "Диапласи тон Пейдон" под псевдонима Идеална Визия. През 1925 г. завършва гимназия в Гитио и се премества в Атина със сестра си Лула. След финансовия крах на баща си, Рицос работи в Атина, първоначално като машинописец, а по-късно като копист в Националната банка. През 1926 г. се разболява от туберкулоза и се връща в Монемвасия до есента на същата година, когато се записва в Юридическия факултет на Атинския университет, въпреки че никога не успява да посещава. Работи като помощник библиотекар и чиновник в Атинската адвокатска колегия. През януари 1927 г. е хоспитализиран в клиниката "Пападимитриу" и малко след това влиза в санаториума "Сотирия", където остава три години. В "Сотирия" Рицос се запознава с Мария Полидури и марксисти и интелектуалци от своето време, като същевременно пише някои от стихотворенията си, които са публикувани в литературното приложение на "Голямата енциклопедия". От есента на 1930 г. живее в Ханя за една година, първоначално в туберкулозния приют "Капсалона", а след като лично докладва за ужасните условия на живот там в местен вестник, е преместен заедно с всички затворници в санаториума "Агиос Йоанис". През октомври 1931 г. се връща в Атина и поема артистичния отдел на Работническия клуб, където режисира и участва в представления. Здравето му постепенно се подобрява, както и финансовото му положение с помощта на сестра му Лула, която междувременно се омъжва и премества в Америка. На следващата година баща му е приет в Психиатричната болница в Дафни (където умира през 1938 г.); пет години по-късно Лула го последва, но е освободена през 1939 г. През 1933 г. си сътрудничи с лявото списание "Пионери" и работи в комерсиалния театър четири години (с трупите на Зозо Далмас, Рициардис и Македос). Появява се и в журналистиката в колоните на "Ризоспастис" — където публикува първата си поетична колекция "Трактор" под псевдонима И. Состир — и "Свободни писма" (1945). През 1934 г. е нает като редактор в издателство "Говостис" и се присъединява към Комунистическата партия на Гърция. През 1937 г. е хоспитализиран в санаториума "Парнита". На следващата година е нает в Кралския театър, а през 1940 г. в Лиричната сцена. По време на Гръцко-германската война и окупацията Рицос е прикован на легло, но участва в дейностите на образователния отдел на Националния освободителен фронт (ЕАМ) и отказва да приеме пари от събиране на средства, когато животът му е застрашен от трудности. По време на декемврийските събития често посещава Кайсариани, среща се с Арис Велухиотис и сътрудничи с Народния театър на Македония. През 1948 г. е заточен заради левите си дейности в Кондопули на Лемнос, на следващата година в Макронисос и през 1950-1951 г. в Ай Стратис. През 1952 г. се връща в Атина и става политически активен в Обединената демократична левица (ЕДА). През 1954 г. се жени за педиатърката Филица Георгиаду от Самос, с която има дъщеря Ери. През 1956 г. пътува до Съветския съюз като част от делегация от интелектуалци и журналисти, а през 1959 г. посещава Румъния. През 1962 г. той отново посещава Румъния, където се среща с Назъм Хикмет, след което пътува до Чехия и Словакия, където завършва Антологията на чешките и словашките поети, както и до Унгария и Германската демократична република. През 1964 г. участва в парламентарните избори с ЕДА. След преврата на Пападопулос през 1967 г. е отново изпратен в изгнание, този път в Гярос и Лерос, а през 1968 г. в Самос, където е поставен под домашен арест в дома на съпругата си по здравословни причини. През 1970 г. се завръща в Атина, но след като отказва да се примири с режима на Пападопулос, отново е изпратен в изгнание в Самос до края на годината, когато претърпява операция в Общата клиника на Атина. През 1973 г. участва в събитията на Политехниката. След падането на диктатурата и възстановяването на демокрацията, той живее основно в Атина и е удостоен с признание за работата си от Гърция и други страни по света. Забележително е, че Янис Рицос е награден с Голямата международна награда за поезия на Биеналето в Кнок-ле-Зут, Белгия (1972), Международната награда Димитров в София (1975), Голямата френска награда за поезия Алфред дьо Вини, Ленинската награда (1977), Международната награда на Световния съвет за мир (1979), Международната награда на ООН за поет на мира, Златния медал на Община Атина (1987), Медала за мир Григорис Ламбракис (1989), Голямата звезда на дружбата между народите (ГДР) и Медала Жолио-Кюри (1990). През 1986 г. е номиниран за Нобелова награда. Той е член на Съюза на гръцките писатели (1937) и Академията за литература и науки в Майнц, ФРГ, и е обявен за почетен доктор на Университетите в Солун (1975), Бирмингам (1978), Университета Карл Маркс в Лайпциг (1984) и Факултета по философия на Университета в Атина (1987). Почива през ноември 1990 г., а останките му са погребани в родното му място. Основна характеристика на поезията на Янис Рицос е ангажираността ѝ в служба на хуманизма, любовта и гръцката идентичност. По време на шестдесетгодишното си интелектуално пътуване, Рицос бързо преминава от сферата на междувоенния неоромантизъм и неосимволизъм към политически ангажирано изкуство в полза на комунизма, в рамките на което развива автентичен лиричен стил и проектира своята светоглед, оставайки през целия си живот изключително чувствителен приемник на последствията от политическите и социални развития както в Гърция, така и по света. За повече биографични подробности за Янис Рицос, вижте Велудис Г., "Рицос Янис," в "Световен биографичен речник," том 9а, Атина, Екдотики Атинон, 1988, Ангелики Коти, "Хронология на Янис Рицос," списание "Неа Естия," брой 130, Коледа 1991, бр. 1547, стр. 4-9, Тодорис Петропулос, "Хронология на Янис Рицос," списание "Диавазо," брой 205, 21/12/1988, стр. 34-46, Янис Х. Папас, "Хронология на Янис Рицос," списание "Ели-трохос," броеве 4-5, Зима 1994-1995, стр. 15-31, Ангелики Коти, "Янис Рицос: Скица на биография," Атина, Гръцки писма, 1997, и Хриса Прокопаки, Айкатерини Макриникола и Георгис Ятроманолакис, "Янис Рицос 1909-1990: Сто години от рождението му," Национален център за книги, Атина, 2010. (Източник: Архив на гръцките писатели, ЕКЕБИ)