Menis Koumantareas

Менис Кумандареас (1931-2014), един от най-значимите автори на втората следвоенна генерация гръцка проза, е роден в Атина. През 1949 г. завършва Моделната гимназия в Атина, без да продължи систематични университетски изследвания. Работи двадесет години в корабоплавателни и застрахователни компании. През 1961 г. започва сътрудничество с списание "Тахидромос", а през 1962 г. прави своя литературен дебют със сборника с разкази "Та Миханакия" ("Малките машини"). По време на диктатурата участва в съпротивителното издание "18 текста" и е съден три пъти по закона за "непристойни публикации" за своето произведение "То Арменисма" ("Плаването") - въпреки това, през 1972 г. получава стипендия DAAD за Берлин. След 1982 г. се посвещава изцяло на писане и превод; превежда произведения на Луис Карол, Едгар Алън По, Ърнест Хемингуей, Уилям Фокнър и Ф. Скот Фицджералд, наред с други. Награждаван е с Държавната награда за разказ (1967, за "То Арменисма") и два пъти с Държавната награда за роман (1976, за "Виотехния Яликон" ["Фабрика за стъкло"] и 2002, за "Дио Форес Елинас" ["Два пъти грък"]), както и с наградата на Фондация Уранис от Академията на Атина за цялостното му творчество през 2008 г. Той е един от основателите на Гръцкото дружество на авторите. През 80-те години е член на управителния съвет на Гръцката национална опера. Книгите му са преведени на тринадесет езика: английски, френски, немски, италиански, испански, португалски, албански, турски, нидерландски, руски, естонски, латвийски, иврит, а разказите му на различни други (китайски, чешки и др.). Най-превежданата му книга в чужбина е "Кирия Кула" ("Госпожа Кула"), следвана от "Виотехния Яликон" ("Фабрика за стъкло"), "И Миродия Тус Ме Кани На Клаио" ("Техният аромат ме кара да плача"), "И Фанела Ме То Енния" ("Фланелката с деветката") и "О Ореос Лохагос" ("Красивият капитан"), според уебсайта www.ekebi.gr. Почива неочаквано: намерен е убит в дома си в Кипсели при неясни обстоятелства в ранните часове на 6 декември 2014 г.