Сопрано: Металофони с висок тонален диапазон, които произвеждат най-острия и най-ярък звук в своята категория.
Диатоничен: Включват само основните ноти на определена гама (обикновено до мажор, както белите клавиши на пианото). Идеални са за начинаещи, тъй като „нямат грешни ноти“.
Двуместен: Металофони с два реда, които обикновено започват като диатонични, но разполагат с допълнителни пластини или втори ред, за да могат да се превръщат в хроматични, предлагайки по-голяма гъвкавост.
Хроматичен: Включват всички ноти от музикалната гама (заедно с диезите и бемолите, както черните клавиши на пианото), което позволява изпълнението на всяко музикално произведение.
Alto: Металофони с среден тонален диапазон (по-дълбок и плътен звук от сопрано), идеални за средната част на училищен оркестър.
Тенор: с по-нисък (по-дълбок) тонален диапазон от алтите, които добавят дълбочина и запълват ниските честоти в оркестровото изпълнение.
Глокеншпил: По-малки металнифони с тесни метални пластини, които произвеждат много ярък, звънлив и високочестотен (остър) звук. Често се използват както в оркестри, така и в обучението.
Вибрафони: Професионални, големи металoфони с вграден педал и електрически мотор, който върти перки в резонансните тръби, създавайки характерен „вълнообразен“ звуков ефект (вибрато).
