Наследството на Андре Грийн към съвременната наука и цивилизация е оригинално и важно. Той беше един от основните мислители на съвременната психоанализа. Дълбок познавач на писанията на Фройд, той отвори нови пътеки на мисълта и остана активен събеседник, било то в директен диалог или в теоретичен разговор, с философи, психолози, невропсихолози, антрополози и разбира се с най-влиятелните психоаналитици на своята ера.
Той публикува над 30 книги, преведени на много езици и множество статии в психоаналитични списания по целия свят. Един аспект от неговата работа по приложната психоанализа е произвел проучвания върху гръцките трагедии и творбите на артисти и писатели като Леонардо, Шекспир, Конрад, Хорхе Луис Борхес и Хенри Джеймс.
Основните теми в работата на Грийн са емоции, представяне и език и метапсихологическа теория за времевостта. Той въведе концепцията за 'Работата на Негативното' в полето на психоанализата, което включва синдрома на мъртвата майка, смъртния нарцисизъм, празната психоза и т.н.
Колекцията от статии в опоздравителния сборник на Хелистичната психоаналитична асоциация към Андре Грийн засяга някои важни аспекти от неговата работа: приложна психоанализа, неговото клинично мислене, перипетиите на понятието за негативното, неговия диалог с психосоматиката и влиянието на смъртния импулс в психичната функция.
Авторите на тази монография познават и работят с Андре Грийн в многобройни срещи както в Париж, така и в Гърция, която той е посещавал много пъти, подкрепяйки развитието на психоаналитичното обучение и почитайки гръцкия дух и култура.
