Кръвта беше увита в мистериозна завеса и предизвикваше страхопочитание у древните народи. Те я използвали в специални лечения и свещени ритуали. Също така, около магическите свойства на кръвта се бяха развили много теории.

В Омир и други древни поети се подчертават редица елементи, докато много информация черпим от египетски папируси, сирийски, вавилонски ръкописи и т.н. Опитите за кръвопреливане потъват в дълбините на историята. С времето са правени много опити за трансфузии, понякога успешни, а понякога неуспешни, като последните преобладават. Това беше и основната причина, която подтикна много учени да станат противници на трансфузиите.

Значим момент в историята на трансфузиите беше годината 1900, когато Карл Ландщайнер откри групите кръв. Последвалите войни и огромните нужди от кръв доведоха до бързо развитие на дарението на кръв. С развитието на науката и особено на молекулярната биология, успяхме да видим какво представляват еритроцитните антигени и каква роля играят.

Днес, без кръвта да е загубила своята магия, успяхме да разкрием характера и функциите ѝ, превръщайки така вчерашния си противник в ценен партньор, съставлявайки още един терапевтичен инструмент в арсенала на клиничния лекар и в услуга на пациента. Обаче, ежедневният ни опит ни учи, че има много неизследвани елементи, които трябва да научим за този "особен вкусен сок", както го нарича Гьоте. Днес бъдещето ни поднася вълнуващи изненади.