В началото на 1918 г., когато бушува Първата световна война и Националният разкол между монархистите и венизелистите е на своя връх, два германски подводници преминават през Адриатическо море с разлика от двадесет дни и тайно поставят на бреговете на Месиния по двама гръцки офицери.

Мисията им е да предадат указания от изгонения по онова време в Швейцария крал Константин към сина му Александър, който царува в Атина, когато е на власт Венизелос. Судбата на двамата първи е известна: незабавен арест, съд, осъждане за шпионство и разстрел.

Судбата на другите двама – които се укривали в сламени сараи на месинско село в продължение на тридесет и два месеца до свалянето на Венизелос през ноември 1920 г. – тук се разкрива чрез публикуването на ръкописите, които са съставили самите офицери. Ръкописите произхождат от семейния архив на автора, който ги вади на бял свят.

Книгата, която излиза по повод стоте години от събитията 1915–1920, подчертава вътрешната омраза, страх и безизходиците, характерни за онези времена.