Опитът за пренасяне на съвременен разговорен български текст, като Акатистът, който е толкова обичан, че много от неговите откъси вярващите шепнат заедно с свещеника по време на службата, и "историческото" Контактио "Ти, Премъдра", което през вековете е преминало през устите на всеки православен християнин, не е никак лесна задача.

Който се опита да го стори, рискува, балансирайки, да се подхлъзне, в най-добрия случай, в суха, стерилна транслация на велик текст. И това е така, защото текстът е дълбоко поетичен, с думи и изрази, които в новия български език губят поетичния, почти мелодичен, характер.

С осъзнаване на всички тези трудности, съм се осмелил да направя минимален опит за приближаване до този чудесен текст, за помощ на тези, които имат трудности в разбирането му, вярвайки, обаче, че онези, които наистина искат да усетят "радостта" и "веселието" на текста, трябва да научат да го "декодиране" от оригинала.

Дора Комини [Откъс от текста на предговора]