Последното значимо произведение, публикувано от Мъри Букчин - водещ мислител, но и активист на анархизма, комунизма и социалната екология - е четиритомна история на революционните движения, проявили се в Европа и Америка през новите времена, разглеждана през призмата на тяхната либертарианска динамика.

Тази оригинална и изчерпателна перспектива изважда на повърхността много нови или незаслужено пренебрегвани материали относно социалния фон и лао-кратската перспектива на големите революции. По този начин тя спасява от историческата амнезия събитията и хората, които, макар и за кратко, вдъхнали живот на най-радикалните прозрения за свобода, демокрация и общност.

И по свой начин - начин, вдъхновен не само от политическата философия, но и тук документиран от историографията - посочва съществуването на "революционна традиция" и мястото, което може да има в съзнанието на по-младите поколения. Този първи том започва от селските войни в края на Средновековието и преминава към систематично разглеждане на Английската, Американската и Френската революция.

Заглавието на тази книга, "Третата революция", произлиза от нещо, което може да изглежда като неочаквана историческа съвпадение. Искането за "Трета революция" наистина се прояви в две големи революции: Френската революция, в последното десетилетие на 18-ти век, и Руската революция, през първите десетилетия на 20-ти...

Докато разглеждах събитията от тези два периода, ми се стори вълнуващо - и повече от просто съвпадение - че същото искане, дума по дума, бе поставено както в Париж, така и в Санкт Петербург в края на две исторически важни революции, разделени от толкова дълъг период. Двата народа, които издигнаха искането, имаха дълбоки различия в социалните и културните си условия... Въпреки това, те насочиха същия лозунг срещу едно очевидно революционно управление, което сами бяха помогнали да дойде на власт и от което вече се чувстваха предадени.