Това издание беше реализирано по повод на едноименната изложба, организирана от Културната фондация на Националната банка в изложбеното пространство на Мегаро Ейнарду (от 14 октомври до 3 декември 2016 г.). Представените произведения (маслени бои, акварели и темпера) уловят пейзажа, който художникът вижда от прозореца на дома си в Петри, Лесбос.

Тези произведения са резултат от многогодишна работа, извършена стъпка по стъпка от 2008 до 2015 г. и разкриват един друг Хроний Боцоглу, не като художника на човешката форма, а като пейзажист. Както отбелязва Марта Христофоглу, в случая на Боцоглу тази промяна от чисто хуманистичен художник към пейзажната живопис се е забавила.

Самият творец, в книгата си "Цветът на изучаването" (Атина, 2005) признава: "Казвам, ако остарея, когато приключа с дълговете, без други грижи ще седна тук с много голямо платно, за да нарисувам планината. Казвам на старините си, ще имам очите, за да мога да видя полето и планината и морето. Ще съм спечелил скромността и търпението, за да видя дърветата и посевите да растат."

Христос Г. Лазос пише между другото: "За Хроний Боцоглу живописта не е натуралистично представяне, а търсене и създаване на реалността. Той не рисува това, което знае, а рисува, за да научи, за да разбере и за да изрази собственото си преживяване. [...] Хроний Боцоглу, рисувайки действителния пейзаж, създава света, в който живее, и същевременно оформя себе си, създава 'реалност образ', т.е. образ, който се свързва с реалността, без да се идентифицира с нея. [...]

Портретът на планината е образът, който улавя и предава единството на формата й, физиономията и характера й, всичко, което я прави уникална и неповторима. А заедно с това е постоянната й присъствие, продължителността и промяната на светлината и мрака всеки ден, през всеки сезон. Това е времето, което минава и бавно и неусетно я променя, докато същевременно запазва идентичността и стила си. Това е размерът, силата и корените й. Това е неумолимата продължителност на безкрайния й живот, която я прави обиталище за хора, животни и растения. Ако, следователно, рисувайки портрета на планината, той същевременно е оформял собственото си усет – онова, което би разкрило индивидуалността на лицето му – и е създавал свят с съдържанието и смисъла, който сам щеше да му придаде, тогава портретът на планината би бил част от света му и наистина би функционирал като портрет на личността му."