Хепбърн беше практичен офицер и докато огънят се разпространяваше бързо към мястото, където стоеше заедно със своите мъже, нямаше лукса да размишлява за края на империи или за начините, по които Историята внезапно променя посоката си, разбивайки стари порядки, за да създаде нови нации. Той имаше мисия да изпълни и вече беше леко объркал нещата, като реши да започне евакуацията със закъснение. Беше наредил на две лодки на Военноморския флот, както и на един моторизиран ветроход да заемат позиции близо до Ке, за да пренесат американците на разрушителя, и сега се изправяше пред още едно сериозно препятствие. Процесът беше опасен, тъй като колосалната огнена стена се разпространяваше бързо към морето. Огънят беше затворил огромна и постоянно нарастваща човешка маса в Ке. Тълпата се трупаше гъсто на площ от половин километър или повече във всяка посока – ставаше дума за почти цялото население на един град, което беше затворено в тесен, павиран пешеходен път между огнената стена и морето. Хепбърн трябваше да намери начин да прекара американците през гъстата тълпа и да ги отведе до чакащите лодки.

Това преместване щеше да бъде опасно, ако не и невъзможно. Хората в Ке бяха в отчаяние – виждаха пламъците и усещаха жаравата, както и Хепбърн и неговите мъже – и търсеха начини да избягат от огъня, надявайки се, че американският офицер ще вземе някои от тях на своя кораб. Американците не можеха да ги изоставят там. Освен това Америка беше страна, на която всички в Близкия изток – араби, мюсюлмани, турци, християни и евреи – се доверяваха, и в този момент Хепбърн беше символ на Америка. Хепбърн беше решил да подреди отряд от американски моряци в двойна линия, като така образува коридор през тълпата. Двадесет млади моряци, облечени в бели униформи и гети на десантното тяло, въоръжени с пистолети и палки, заеха позиции, лакът до лакът, образувайки проход от вратата на кинотеатъра до кейа, сред разярената тълпа.