„Не, тате,“ казва Кокос и вади от раницата си една морска карта. „Виж тази карта. Намерих я в един стар сандък на дядо Йорген. По-стара е от дядо, което значи, че със сигурност е истинска. Виждаш ли? Тук, където е А, тук е нарисувана Атлантида.“ „Хм,“ промърморва Магас. Изведнъж нещо дръпва въдицата му. Магас се опитва да я навие, но колкото и да се старае, не успява. „Уау! Това риба трябва да е гигантска!“ извиква той. Лодката се разклаща, накланя се ту на едната, ту на другата страна. А с морския далекоглед Кокос вижда нещо много голямо, което се издига от дъното нагоре.