До днешна дата това е едно от най- опасните въпроси на новогръцката историография. Много са причините, поради които беше предприета заглушаването на трагичните събития, потискането на травматичния опит, укриването на цената на поражението, романтизацията на турския национализъм.

На база на днешната ни логика е неразбираемо, че в някакъв момент е била избрана политиката на тишина и забрава. Значителното историческо гръцко присъствие в нашата Източна част беше забравено и универсалният характер на хелинизма изчезна на юг от Балканския полуостров.

Понт, Иония, Кападокия, Източна Тракия, се превърнаха в точки на референция за оцелелите и в улици и площади в новите градове на бежанците. За обикновения гражданин тези места бяха неразбираеми точки на референция за някои неорганизирани популации.

Изданието, което държите в ръцете си, е опит да преминем с хладнокръвие и точност през историческото време и да представим схематично цялото разнообразие и основните исторически етапи.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]