До днес това е един от най-п `рибезопасно` въпроси на новогръцката историография. Много са причините, поради които беше опитано да се замълчит tragicните събития, да се потисне травматичният опит, да се скрие цената на поражението, да се украси турският национализъм.

На базата на днешната ни логика, е непонятно, че в определен момент беше избрана политиката на мълчание и забвение. Значителното историческо гръцко присъствие в нашата Източна част беше забравено и универсалният характер на хелинизма се загуби на юг от Балканския полуостров.

Понт, Иония, Кападокия, Източна Тракия станаха знакови места за оцелелите и улици и площади в новите градове на бежанците. За обикновения гражданин, тези места бяха непонятни референтни точки на някои некласифицирани популации.

Изданието, което държите в ръцете си, е опит да преминем с хладнокръвие и точност през историческото време и да представим схематично всички противоречия и основни исторически етапи.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]