Правилната организация на управлението на пасищата се основава на познанията за природата, формата и площта на пасищата. Без тези познания не е възможно да се определи пастбищният капацитет, видът на животните или комбинацията от видове, които могат да използват растителността на пасището по-ефективно.

Тази информация е от основно значение за пастирите. Основавайки се на нея, те могат да определят подходящото пастбищно натоварване и да регулират времето за пастируване с крайната цел да постигнат производството на максимално количество стоки и услуги вечно, което е и целта на рационалното управление.