Как от езиковото стигнахме до днешната аглосия? Защо стигнахме до разрушаването на центъра на Атина? Столица без център е почти град.

Защо в рамките на 200 години образованието не успя да обработи творчески съставното идеологическо мото на съвременна Гърция: нашето отношение с класическата древност?

Как всичко това ни води към почти идентичностите, които приписваме на себе си? Почти гърци, почти европейци, почти ориенталци, почти балканци, почти средиземноморци.

Едно пътешествие в дълбините на гръцкото общество и в големите глави на нашето колективно несъзнавано. Опит да се измъкнем от оковите на икономическия анализ и политическите стереотипи, които ръководят мисленето ни.