ТРИДЕСЕТ И ПЕТ години след присъединяването си към сюрреалистичното движение през 1935 г., и вече като постоянен жител на Ню Йорк, гръкоамериканският технолог и поет Н. Калас, «упражнявайки диагностичната и военната», реши че е време за преразглеждане на движението.

Вярвайки, че непрекъснатото обновление на сюрреализма е изключително необходимо, той многократно изразяваше идеята, че едно движение като сюрреализма трябва да се трансформира и развива с времето, за да не става нито статично, мъртво явление от историята, нито просто обект на музеи или библиотеки.

На базата на тази идея, формулирайки предложение за нова книга през 1971 г., той написа, че «това, което липсва, е книга, която да преразглежда движението от гледна точка на съвременното общество». Според Калас, сюрреализмът е, подобно на историята, непрекъснато «в процес на ставане» и затова никога не приемаше термина «ортодоксален сюрреализъм».

Калас пишеше критика, която приличаше на поезия и поезия, която беше строга като критика, умишлено смесвайки частите на пъзела, който продължава да ни изненадва с свежестта си и да ни осветлява дори сега.

В тома са включени, наред с други, текстовете: «Сюрреализъм и създаването на историята», «Съзнанието на езика», «Мит и утопия», «Куклата», «Сюрреалистичният андрогин», «Сюрреализмът и екзистенциалната интерлюдия», «Приключението на сюрреализма», «Витгенщайн и сюрреализмът».

Кой вид поезия би задоволил по-добре скритите нужди на тези, които искат да създадат история? Ако Историята в своите върхови моменти е най-поетична от всички науки, Поезията в най-дълбоките си моменти е най-тайнствена от всички истории.

Дори и да е вярно, че сюрреалистичното движение можеше да съществува и без Бретон, знаем днес, че основният принос на Бретон беше, че включи Сюрреализма в хегеловия поток на романтичното изкуство.

С Сюрреализма, твърдението на Витгенщайн «етика и естетика са едно» (Трактатус, 6. 421) става реалност. През периода на разцвет на Экзистенциализма, през 50-те години, интелектуалците научиха да считат другите за «неща» (в философския смисъл на термина), което откри пътя за благоприятно приемане на изобилието от стоки, довело от следвоенния икономически подем. Така, от обожествяване преминахме в обектвизация, от лудата любов в сексуалната революция, от поезията в езиковите игри.

– Н. КАЛАС

СНИМКА НА КОРИЦАТА: КАЙТИ ЦЕФКЕНИ, Н. Калас в Париж през 1982 г.