Мнението, че изкуството може да съществува навсякъде, а не само в музеите и галериите, доведе, още от 60-те години на миналия век, до нарастващо присъствие на произведения на изкуството на различни места в града: на площади, в публични паркове, пешеходни зони, университетски кампуси, училища, железопътни станции и болници.
Значението на това разпространение на произведения на изкуството за имиджа на публичните пространства е съизмеримо с това от поставянето на статуи и изграждането на паметници в градовете от 19-ти век. "Публично изкуство" е изключително общ термин, с който се опитва да се опише всяко художествено творение и действие, което се разполага в публично пространство, т.е. извън музея или галерията.
Разцветът на публичното изкуство през последните десетилетия се дължи, от една страна, и в значителна степен, на финансирането, което правителствата започнаха да предоставят за обществени проекти, включително и за здравни сгради, и от друга страна, на дейността на художниците. Все повече художници осъзнават и поемат отговорността си към обществото, въпреки че знаят, че изкуството е част от глобалната икономическа среда и мултинационален бизнес за милиарди долари.
Много художници днес използват публични пространства и сгради, за да се обърнат и да комуникират с нефинансовата аудитория, но и за да направят политическо изявление. Може би е прекалено да се каже, че това може да промени света, но определено може да допринесе за осъзнаването на съвременния свят и за неговото разбиране.
Въпросът защо архитектът добавя изкуство в своята сграда, която вече е "перфектна", има корени в миналото, но е отговорен и от Mies van der Rohe. Тези елементи нямат нищо общо с намесата на декорация в чистотата на модерната архитектура и остават до днешен ден практика на много архитекти.
В контекста на посещенията в музеите, които представляват приятен аспект от нашите ваканции или места за релакс в свободното време, посещенията в здравни сгради нямат никакъв елемент на развлечения. Представете си, че минавате през спешно отделение или през амбулаторни кабинети.
Тази книга беше вдъхновена и от проучвателни посещения на различни здравни заведения. В болницата Huddinge, в предградие на Стокхолм, в края на 80-те години, бях изненадан и впечатлен от присъствието на произведения на изкуството, както и от съществуването на малък музей, който беше посветен на викингите.
През следващите години все по-често се потвърдяваше, че изкуствата могат да допринесат за създаването на по-спокойна, успокояваща и защитна среда. Терапевтичните изкуства са широк термин, който включва широк спектър от дейности. Според проучвания, изкуствата за здравето допринасят за по-бързото възстановяване на пациента.
Ролята им е да пренасят положителна енергия и усещане за комфорт в пространства, които обикновено се преживяват като места с висока емоционална натовареност - дори и временно.
