Икономиката е станала граматика на политиката. Правилата и общите места се повтарят отново и отново в публичната реч. Но икономиката не е "точна наука": икономическата граматика е форма на митология, вярване в колективни представи, които понякога са валидни, а понякога не.

Икономическите митове отравят публичния диалог и демократичния дух: това поддържа икономистът Éloi Laurent, разглеждайки три големи мита – неолиберализма, ксенофобията (която се представя като "национална предност") и скептицизма около климатичните промени.

Наистина ли е вярно, че динамичната пазарна икономика се дължи на свободната и справедлива конкуренция? Наистина ли е вярно, че богатството трябва да бъде създадено и след това преразпределено? Наистина ли се случва "демографска замяна", при която европейците отстъпват числено? Колко всъщност струва миграцията? Как ще се справим с екологичната криза? Наистина ли екологистите са врагове на иновациите и развитието?

„Силата на икономическите митове се състои в противоречивостта им: колкото разкриват, толкова и потискат. И, завладявайки целия наш ум, не ни оставят да видим какво всъщност се оспорва всеки път, за което трябва да се борим и да се тревожим. Нашите икономически митове са политически митологизации. Лоран не твърди, че ще възстанови разума пред мита. Няма истина в икономиката. Това, което се опитва, е точно да върне на читателя желанието за размисъл, чийто прогресивен умиране сериозно уврежда здравето на нашия демократичен диалог.“ в. Le Monde