Когато това произведение е публикувано за пръв път през 1930 г., Фройд вече е болен и изтощен, а нацистката заплаха го принуждава да емигрира и да се установи в Лондон. Вече от известно време той е дал нова посока на психоаналитичното мислене, предлагайки идеята за импулса на смъртта.

В рамките на този смел идея, която среща реакции дори в психоаналитичните кръгове, се движи текстът на "Непоносимостта в културата". Според него агресията и разрушението са биологично присъщи елементи на човешката природа и произлизат от убийството, извършено от синовете срещу прародителя в незабравими времена.

Чувството за вина, което ще възникне по този начин, ще обясни раждането на съвестта, културната еволюция и дискомфорта на индивида в цивилизованите общества. Между другото, Фройд изразява известни резерви относно пренасянето на психоаналитични термини на нивото на изследването на културата, докато не се колебае да се отдаде, винаги с "приятелска неутралност" на лечителя психоаналитик, на хуманистичен тип размисъл относно мястото и бъдещето на индивида в съвременните общества, които отказват да признаят, че насилието принадлежи на реалните условия, при които те са съществували.

С това произведение, чрез философски тласък, психоанализата не се предлага просто като психологическа теория и terapeutична практика, а и като ключ за разбирането на историята и културата.