„Комичното е дълбочинното познание на абсурда, затова считам, че причинява по-голяма отчайващост от трагичното. Комичното е трагично и трагедията на човека е комедия.“ - Евгений Йонеско

„Играта на клането“ е написана през 1970 година, а в България първо беше представена през 1971 от „Театър на изкуствата“ под режисурата на Карол Кун. Изведнъж епидемия унищожава един град. Жителите му един по един се сблъскват със смъртта.

„Играта на клането“ на актуалния Евгений Йонеско силно напомня на игрите, които съвременното общество играе със самото себе си. Хора, които умират или живеят по случайност, които не знаят как да живеят, които не знаят защо умират. Историята се повтаря. Почти всеки ден сме изправени пред абсурда. Ярост и отчаяние, когато дори науката или изкуството вдигат ръце в знак на безсилие.

„Играта на клането“ говори за символичната и реалната смърт, тази, за която, докато правим всичко възможно да се осъществи, после се питаме (и не всички) за причините.