"Можете ли да ме чуете? Можете ли да ме чуете? Майка ми не е починала!" ми каза пациентка, повтаряйки безучастно, но емоционално, на следващия ден след смъртта на майка й. От моя страна, бидейки в емоционално състояние, където владееха изненада, неудобство и тревога, започнах да се чудя: "Защо тя настоява на перцептивното измерение на нещата ("можете ли да ме чуете?")? Какво се е случило с нейните емоции? Към какъв обект се обръща?"
В примера, който споменах, имаме психологически конфликт или се намираме в областта на трудността на конфликта, който се изразява чрез парадокса: "майка ми е починала, но тя не е починала". Какво е мястото, това "убежище" на психологическите защити, към което и двете се обръщаме?"