Византийските писатели не се уморяват да възхваляват и описват великото постижение на християнското изкуство, а безброй предсказания и народни разкази за строителството и съдбата на голямата църква са циркулирали в устната традиция на народите от християнския Изток.

Подобно беше и възхищението на многобройните пътешественици, западни и източни, англичани, италианци, руснаци, араби, евреи и други, и описанията им за самия паметник и за церемониите, религиозни и политически, които са имали шанса да наблюдават в него: литургии, литании, хвалебствия, триумфи, коронации и погребения на императори и патриарси, представляват изключителен интерес.

В по-нови времена нито един друг паметник не е привлякъл повече интерес от Св. София сред изследователите на християнското изкуство, архитектура, скулптура, живопис и декоративно изкуство, особено след 1934 г., когато, с решение на турското правителство, Св. София е призната за музей на византийското изкуство.

Координираните научни изследвания на главно американски археолози и изследователи са разкрили значителна част от художествените съкровища на прочутата църква и международният научен интерес към изучаването на елементите на паметника остава непрекъснат.