От многобройните аспекти на фройдисткото творчество (терапевтично, културно, метапсихологическо и др.) този, който е представен в тази книга, е със сигурност най-достъпен, най-популярен, най-развлекателен и най-видимо безобиден. Защото авторът се фокусира върху ежедневния живот на всички нас, както на пациентите, така и на така наречените здрави. След Фройд обаче, грешките, пропуските, неразбиранията и дори спъвките вече няма да бъдат толкова невинни, колкото си представяхме.

Те не са просто резултати от небрежност и разпуснатост. Дълбочинните ни мотиви показват, че несъзнаваното дебне дори и в най-обикновените и нормални действия, готово да ни напомни за мрачната си всемогъщност и да наложи респект към себе си.

«Преди няколко дни излязох сутрин от тютюневия магазин, където купувам ежедневните си пури, без да платя. Не беше нещо сериозно, познат съм на магазина и на следващия ден щяха да ми напомнят за задължението ми. Но малкият пропуск, опитът да направя задължения, със сигурност не беше без връзка с финансовите изчисления, които ме тревожеха предишния ден. Дори и при така наречените католически хора темата за парите и собствеността оставя предимно ясно различими следи от раздвояващо се поведение. Първичната жажда на бебето да хване всички предмети (за да ги донесе до устата си), изглежда обичайно, не може напълно да бъде преодоляна под влиянието на културата и възпитанието.

«Не виждам защо бих могъл да откажа мястото си сред завоеванията на науката в мъдростта, която е същността на общия опит. Същността на научната работа не се състои в разнообразието на предметите ѝ, а в по-строгия метод, с който те се установяват, и в търсенето на по-широк контекст на връзките».

Зигмунд Фройд