Становището, което комунистическа България зае по Македонския въпрос след разрива между Тито и Сталин, беше оформено под влиянието на много и разнообразни фактори.

Определящи фактори за оформянето му се оказаха идеологичният комплекс, който Коминтернът създаде в комунистическите партии с позицията, която зае за 'македонска нация' още от 1934 г., необходимостта от радикално справяне с териториалните претенции, които Федералната народна република Македония повдигна с помощта на Белград върху българската част на Македония, признаването или оспорването на съществуването на 'македонско малцинство' в България, както и колебанието на дипломатическите отношения между Съветския съюз и Югославия.

Политиката на Българската комунистическа партия след 1948 г. беше съсредоточена в трудната задача да свърже идеологичното наследство на 'македонизма' с българските национални интереси: запазването на териториалната цялост на България, обезсилването на позицията за съществуването на 'македонско малцинство' в българската част на Македония с подчертаването на тясната връзка между българи и 'македонци', окончателното отричане на съществуването на 'македонско малцинство' в България и оспорването на историчността на 'македонската нация'.

Българската позиция по Македонския въпрос премина през колебания и противоречия, в зависимост от развитието на съветско-югославските отношения, до окончателното кристализиране през 1963 г.