„Паметта разказва за града“. Това е колективно издание, публикувано от Издателство Плетрон, което се фокусира върху устната история и паметта на градското пространство.

Как хората си спомнят за градовете? Как разказват миналото си в тях и миналото на самите градове? Как тяхната памет създава нови значения на градовете? Опитите като изключването и маргинализацията какво значение придобиват в спомените на онези, които са ги преживели в ежедневието си? Каква връзка имат историите, които предлагат устните свидетелства за градовете, с утвърдените публични образи и биографии на градовете?

Точка на начало на този том са две основни предположения. Че срещата между изследването на градското пространство и устната история може да роди оригинални и радикални форми на историята на градовете и на хората, които ги обитават случайно или трайно. И че времето и пространството еднакво формират историческия опит и следователно паметта, която съставлява устното свидетелство.

Тъй като устната история работи в тясна връзка с конкретното място, тя помага да се изрази как хората го изпитват и често успява да промени утвърдените представи за него. Така, чрез събиране и анализ на устни свидетелства, се предоставя възможност да се концептуализира разнообразието на местното и да се открият многото градове в града.

Авторите на тома изследват по какви начини процесът на памет, активиран от устното разказване, медиира опита на града, какво премълчава, как управлява травматичното и ежедневното. Те се фокусират върху съвпаденията и отклоненията между индивидуалната и колективната памет и определят точки, в които социалната памет се подчинява и други, в които устоява на хегемониалните наративи на градското пространство.

Интересуват се от „Другите“ на градовете, спомените, които носят, и спомените, които създават на нови места за заселване. В градските пространства множество спомени на различни групи се пресичат или припокриват, образувайки градски палимпсести. Тези палимпсести се преплитат, под различни форми, с разказите за различността и разказите на омразата, влияейки върху идентичностите, физическите срещи и практиките, които оформят тъканта на съвременните градове.

Поради връзката, която устната история поддържа с местността, субективността и опита, тя може да обработва такива аспекти на градското явление като част от история на градовете с много нюанси, ъгли и аспекти. Устното свидетелство може да дестабилизира представа за пространството, която се счита за неизменна, и да позволява връзки между миналото и настоящето, а също така и между различните субекти, които преживяват тази промяна.