През първото тримесечие на 1973 г. Мишел Фуко ще изнесе в Колежа на Франция тези тринадесет лекции относно „наказателното общество“, разглеждайки начина, по който се оформят отношенията на справедливост и истина, които регулират модерното наказателно право, и проучвайки това, което ги свързва с възникването на ново наказателно управление, което все още засяга съвременното общество.

Тази серия лекции, която уж трябваше да бъде предварителна на Наблюдение и наказание, произведение, което ще бъде публикувано през 1975 г., се анализира напълно различно от него, преминавайки отвъд затворническата система и обгръщайки цялото общество с капиталистическа икономика, в рамките на която за пръв път се появява специално управление на множеството от нарушения и тяхната наложена връзка.

Цялото изследване се фокусира върху непубликуван исторически материал, свързан с класическата политическа икономия, с квакерите и с английските „недоволни“, с тяхната благотворителност – те са тези, чиито слова въвеждат поправителния режим в наказателната система и също така са свързани с морализирането на работното време.

Чрез критиката на Хобс, Фуко ни дава анализ на гражданската война, която не е войната на всички срещу всички, а една „обща матрица“, която позволява да разберем функционирането на наказателната стратегия, която не цели толкова престъпника, колкото вътрешния враг.

Наказателното общество заема място сред най-значимите текстове по историята на капитализма. „Науките за човека“ се оказват винаги, в никакъв случай, „морални науки“, в ницшеанския смисъл.

„Това беше централната точка на моето внимание: затворът като социална форма, тоест като форма, с която властта се упражнява в рамките на едно общество – начинът, по който властта извлича необходимите знания, за да се осъществи и на базата на които ще разпредели заповеди, нареждания, инструкции. Така можем да търсим изображенията, които символизират формата на властта.

Имаме средновековния образ на трона, точка, от която монархът слуша и оценява: това е форма на власт, упражнявана от катедра. След това имаме авторитарната форма на глава, която заповядава на тялото, която се предвижва: това е първоначалната форма на власт, каквато се появява на вътрешната страна на Левиатан. Накрая, имаме съвременния образ на едно централно място, откъдето излъчва погледът, който наблюдава и контролира, където се събира поток от знания и откъдето произтича поток от решения: това е централната форма на властта.

Мнението ми е, че за да разберем институцията на затвора, трябва да я проучим задълбочено, т.е. не толкова на база на наказателните теории или концепции на правото, нито пък на база на историческа социология на престъпността, а поставяйки въпроса: в кой систем на власт функционира затворът?“

Мишел Фуко