Остров Крит е завладян от османците в средата на седемнайстия век и е тяхното последно значимо и дълготрайно завоевание на територия, която не е била преди това притежавана. Османският Крит в последните години привлича вниманието на историци по редица причини, сред които открояват две особености, свързани с по-широки теми в османската история: институцията на частна земеделска собственост през 1670 г., в противоречие с вековната традиция на мири (‘държавна’) система за земя, и появата на голямо мюсюлманско население, основно чрез покръстването на местните жители в исляма.

Статиите в този том разкриват нови архивни, повествователни и епиграфски източници за османския Крит и Източното Средиземноморие и имат за цел да допринесат за изследването на тези, но и на други теми: отношения между център и периферия и администрация на островна провинция, данъчно облагане, селскостопанско производство, социален живот и култура.

Този том е посветен на професорите Елизабет А. Захариадо и Василис Деметриадес в признание за тяхния принос към османската история, и по-специално към установяването на османските изследвания в Института за средиземноморски изследвания/FO.R.T.H и Университета на Крит.