"Не можех да си представя по-лошо нещо. Да изкорениш трън, за да останеш жив, а после да осъзнаеш, че макар да не чувстваш болка без тръна, не чувстваш и сърцето си...
Очите ми се замъглиха и бях готова да се разплача."

Когато далечната и антисоциална баба се разболява и идва да остане в къщата, малката София и майка ѝ страдат от лошо настроената възрастна жена и животът им става труден. Но какво се е случило с тази баба, което я кара да се държи така? Какво е преживяла, за да мрази всички и всичко? След няколко седмици София започва да разбира, че рязкото поведение на баба ѝ всъщност е воал, който се опитва да покрие история на загуба и голяма болка. Морето, поезията и растенията се оказват три ценни спътника в тежката вътрешна борба, която трите жени изтърпяват, докато спечелят ценните награди на помирението, самоосъзнаването и прошката, която дължим на себе си.